ПРОГРАМИ ПО ИСТОРИЯ

   I. За всички ученици, обучаващи се индивидуално, се изготвя специална програма в зависимост от нивото на знания по история и заявените конкретни цели.
      
  1I. Програма на курсовете по история за кандидат-студенти (обучение в групи)

1. Образуване и укрепване на българската държава (края на VII - средата на IX в.)

Прабългари и славяни през епохата на „Великото преселение на народите" (IV-VII в.). Основаване и начално развитие на българската държава при хан Аспарух и хан Тервел. Териториално разширение и централизация на България през първата половина на IX в.

2. Християнизация и политическо развитие на България (втората половина на IX - първите три десетилетия на X в.)

Покръстване на българите и основаване на Българската църква. Дейност на Кирило-Методиевите ученици в България. Политическо и културно развитие на българската държава при цар Симеон.

3. Залезът на ранносредновековното Българско царство (927-1018 г.)

Управление на цар Петър. Цар Самуил и неговите наследници в борба за запазване на българската държавна независимост. Завладяване на България от император    Василий II.

4. Възобновяване и развитие на Българското царство при Асеневци до 1241 г.

Въстанието на братята Петър и Асен. Завършване на освободителното движение при цар Калоян. Политическа хегемония на Българското царство в Европейския югоизток при цар Иван Асен II. Държавна уредба и стопанско развитие.

5. Църква и култура през XV-XVII в.

Българските земи в контактната зона между християнството и исляма. Църковна организация и манастирска мрежа. Книжовните средища, изкуството, народната култура.

6. Политически и съпротивителни движения на българите през XV-XVII в.

Българската антиосманска съпротива през XV в. Хайдутството. Европейският свят и българите. Българските въстания през XVI-XVII в.

7. Ранно Българско възраждане

Същност, съдържание и хронологически граници на възрожденската епоха. Фактори на Българското възраждане. Нови явления и тенденции в развитието на аграрните отношения в българските земи през XVIII и началото на XIX в. Подем на градското стопанство (занаяти, търговия, наченки на манифактурното производство). Социални промени в българското възрожденско общество. Зараждане на българската национална идея. Паисий Хилендарски и Софроний Врачански - живот, дело, последователи.

8. Изграждане на новобългарската просвета и на възрожденската култура

Движение за новобългарска просвета - предпоставки, основни етапи, дейци. Българската възрожденска култура - предпоставки за развитие; периодичен печат; наука; нови явления и тенденции в областта на литературата, изкуството, архитектурата, художествените занаяти; по-ярки възрожденски творци.

9. Църковно-национално движение през епохата на Възраждането

Предпоставки за възникване на църковното движение. Основни етапи, програмни документи, дейци, идейни течения. Създаване на Българската екзархия.

10. Националноосвободително движение на българския народ през 50-те - средата на 70-те години на XIX в.

Кримската война (1853-1856 г.) и българите. Обществено-политическа дейност на Георги Раковски (1821-1867 г.). Емигрантски политически организации през 60-те и началото на 70-те години на XIX в. Създаване и дейност на БРЦК.

11. Източната криза (1875-1878 г.) и българският политически въпрос

Начало на Източната криза. Създаване и дейност на БРК. Опит за въстание през септември 1875 г. Създаване и дейност на Гюргевския революционен комитет. Априлското въстание 1876 г. Руско-турската война 1877-1878 г. и Освобождението на България.

12. Възстановяване и развитие на българската държава (1878-1885 г.)

Временно руско управление. Подготовка на Органическия устав. Учредително събрание и приемане на Търновската конституция. Избор на български княз. Държавно-политическо развитие на Българското княжество до Съединението.

13. Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885 г.)

Съединисткото движение в Източна Румелия. Осъществяване на Съединението. Отношение на Великите сили и на балканските държави към Съединението. Сръбско-българска война (1885). Признаване на Съединението.

14. България в края на XIX век (1887-1899 г.)

Управление на Народнолибералната партия - вътрешна и външна политика. Отстраняване на Стефан Стамболов от власт. Образуване на Народната партия. Вътрешна и външна политика на правителството на Константин Стоилов.

15. Българският национален въпрос (1878-1903 г.)

Възникване на българския национален въпрос. Националноосвободително движение на македонските и тракийските българи в края на XIX и началото на XX век. Илинденско-Преображенско въстание.

16. България в навечерието и по време на Балканските войни (1908-1913 г.)

Управление на Демократическата партия. Обявяване на независимостта на България (1908). Изграждане на Балканския съюз. Първа Балканска война (1912-1913 г.). Втора Балканска (Междусъюзническа) война - 1913 г.

17. Държавно-политическо развитие на България (1918-1923 г.)

Следвоенната политическа обстановка в България. Съглашенска окупация. Коалиционни кабинети. Ньойски мирен договор. Самостоятелно управление на БЗНС - реформи и външна политика. Политически борби. Държавният преврат на 9 юни 1923 г.

18. България в годините на Втората световна война (1939-1944 г.)

Българският неутралитет в началото на войната. Вътрешнополитическо развитие. Присъединяване към Тристранния пакт. „Обединена" България. Регентски съвет. Активизиране на опозицията. Външнополитическа преориентация. Държавният преврат на 9 септември 1944 г.

            Вижте повече за кандидатстудентските курсове >>

Частни уроци и курсове по история за подготовка за матура и кандидат-студентски изпити, София.

  III. Програма на курсовете по история за матура

Съвременна световна история

• Версайска система;

• Политически системи в Европа между двете световни войни;

• Международни отношения през 30-50-те г. на ХХ век;

• Процесите на евроинтеграция.

История на България

• Политическо развитие;

• Власт и институции;

• Общество и обществен живот;

• Светът на българите: околна среда и манталитет;

• Култура и духовен живот;

• Религии и църква;

• Българите и светът.

Оценявани компетентности

• Притежава знания за българската история и за съвременната световна история • Умее да представя, анализира и интерпретира различни исторически източници (писмени исторически текстове, различни видове изображения, карти, схеми, статистически данни) • Умее да попълва и да съставя хронологии за определени епохи, периоди и събития • Умее да установява синхрон между отделни събития, личности и идеи в българската и в световната история • Разпознава определени събития или периоди по исторически карти • Умее да дефинира основни исторически понятия • Посочва примери, които илюстрират съдържанието на дадено историческо понятие • Използва исторически понятия в зададена конкретна ситуация • Коментира исторически понятия, включени в писмен източник • Умее да създава текст по зададен исторически въпрос или по исторически източник (или комбинация от източници).

Формат на изпита

Държавният зрелостен изпит се състои от две части:

1. 38 тестови задачи с максимален брой точки 65:

- тестови задачи от затворен тип с четири възможни отговора, от които само един е верен;

- тестови задачи със свободен отговор.

2. Задача за създаване на текст по зададен исторически въпрос или по исторически източник (или комбинация от източници) с максимален брой точки 35.

Общият максимален брой точки е 100.

Времетраене на изпита

Изпитът е с продължителност четири астрономически часа.

               Вижте повече за курсовете за матура >>

               Вижте повече за  МАТУРА - 2019 г. >>

Посочените по-горе програми за курсове по история за кандидат-студенти и матура са ориентировъчни и се актуализират непрекъснато в съответствие с промените в конспектите на университетите и ДЗИ.

За допълнителна информация относно обучението позвънете на ☎ 0888-616-911.

История за 12. клас, курсове и уроци, София.